Четвъртък. Вечер. Натежалият въздух се раздвижва мудно от ненадейно появил се ветрец, тих и ненатрапчив, но все пак освежаващ. Улица “Иван Асен II”, няколко автомобила преминават почти инкогнито. По широкия тротоар бавно се разхождат хора и шумят - весела и лека лятна глъч, тук-таме обагрена от парченца смях. Една усмихната баба разхожда хубаво, пухкаво куче, което сякаш се е ухилило до уши. Всички му се радват и го галят. А липите сякаш се надпреварват коя ще ухае по-сладко, по-силно и по-съблазнително. Откъм “Цариградско” едвам се промъква шумът от трафика и уморено глъхне в бледия сумрак. Бризът довява апетит на талази от някое близко ресторантче. А последните слънчеви лъчи обагрят няколко крехки облачета в тъмночервено.

Усмихнатата баба и ухиленото куче спокойно се разхождат из градинката в квартала. По пейките са насядали други баби, които весело си хортуват някакви бабини работи. Няколко дечица се гонят около катерушките, а майките им от време на време поглеждат строго с едно око към тях, докато нищят своите женски теми и малки тайни. Татковците вероятно гледат мач, спрятат грил, или нещо друго татковско.

София е кротка, тиха, уханна, задушна, лятна.

Ухиленото куче търчи по кучешки из пътечките между старите прохладни кооперации. Някои полянки, наскоро окосени, миришат на трева и влага. Бабата върви спокойно по плочника, стъпквайки случайно няколко черници, паднали от клоните на дръвчето над тротоара. На стълбите на един вход седи рошаво коте и мързеливо, но внимателно, наблюдава кучето. В един момент му омръзва и с пъргав, котешки скок, се покатерва по черницата и грациозно преминава по голям клон, водещ към балкончето на първия етаж. Заравя муцунката си в импровизираната паничка, някогашна консерва пастет, и мъркайки унищожава и последните следи от котешка храна по ръбовете й. През балконската врата се вижда младо семейство, което се смее на нещо по телевизията. Бебето играе на пода с разни бебешки играчки и не обръща внимание никому.

Кучето, с усмивка на муцуна, вече припка припряно обратно към дома. Все така ухилено се спира пред вратата на сградата и търпеливо изчаква бабата да отключи. Двамата изчезват във входа. Горе ги чака вечерята.

По широкия тротоар все така шумят малки групи хора. Вечерта донася още свежест, облачетата чезнат в настъпващия мрак, а тъмнолилавото небе се подготвя да посрещне луната. Липите шушнат нещо в бриза. А той вятърничаво ги подминава, сякаш нищо не е чул.

Сряда, следобед, жега, прах и пот. Булевард Възкресение в София. Задръстване, както всеки ден. Някои хора слушат музика, други гледат тъпо, трети се нервират… И всички дружно чакат да дойде техният ред да минат светофара. Черният Мерцедес лъскаво профучава с рев край прашните колони, с дълги светлини, в насрещното. Прииждащите му правят път, уплашени за живота си (а може би нямат и гражданска). Но дори и да оцелеят, а гражданската отговорност да покрие щетите, кой знае какво ще им се случи, ако, не дай си Боже, причинят нещо на черното чудо на незнайния бързак. А той сигурно закъснява за важно кафе с някоя джукеста перхидролна силиконка! ГАЗ!

Как ли си опазва возилото от траповете, дето зеят по пътищата? Дано не му се наложи да минава край Владая… Но все пак,  поне дните на софийските ями са преброени - нали имаме кмет, който собственоръчно ги унищожава!

ГАЗ! Билборд на Hyundai, билборд на Toyota, билборд с кървавочервения триъгълник на Галена издълбан в диня… Мастика! Събрахме се! (Не сме се събрали, аз съм на мляко…) Но нищо, поне на централна автогара вече няма порно, въпреки че с него ни споменаха по световните новинарски сайтове. Все пак имаме морални ценности! Ние сме новите пуритани!

Само да спомена какво чух наскоро… Каква е разликата между порно и чалга-клип? В порното има музика. Хаха! Не, просто го казвам, защото ми е смешно. Чалга слушам. И като фен на поне някои песни от този жанр вярвам, че имам правото да се шегувам с него.

Та, за ценностите! Моралът е издигнат на пиедестал в България. На висок пиедестал. Недостижим. По-висок от Витоша! Чак се губи от погледа! Но поне знаем, че е там. Или вярваме. То без вярата закъде сме? Вярата е да знаеш, че нещо съществува, без да се нуждаеш от доказателство. Което идва да покаже, че българите сме един от най морално-извисените народи - изградили сме култ към морала, истинска религия. Питайте Боян Расате, той ще ви разкаже притчата за морала, за покварата, за истината, както и една интересна история за разликата между нетолерантността и дискриминацията, и за педерастите. Но това е друга тема, въпреки, че е същата.

Мерцедесът вече фучи някъде около Mall of Sofia - на зиг-заг, за да не отнесе някой невинен пешеходец (а знаете ли какво е jaywalking?), или онази смотана Лада, дето едвам си тътри кривите полуоски връз трамвайните релси. В подземния паркинг отново има задръстване, защото няма достатъчно места - бедните българи сигурно чакат на опашки за евтино олио пред Пикадилито, или се редят за Гучи на разпродажба! Е, щом има такава опашка пред входа, единственото логично място за паркиране е или на тротоара, или втора колона на Стамболийски. Тъй като тротоарите вече са заети… Така де! Ако имаше поне един реален многоетажен или подземен паркинг в тази процъфтяваща европейска столица, може би щеше да има място на тротоара!

Докато младежът се опитва да измъкне вратлето и мускулите си през вратата на Мерцедеса, една красива, етническа гледка пъргаво изтупурква по булеварда и свива в близката уличка - тъгъдък, тъгъдък. Кончето е на някоя модерна диета, чак манекенките му завиждат за ясно изразените ребра, а гумите на каручката може би някога са били Мишлен. Двамата младежи, возещи желязо, кашони и купчина неопределени предмети, се хилят и се радват на жаркото слънце - такъв хубав тен са придобили! Придобили са и един-два касетофона, и няколко други дреболийки - като ги продадат може би ще успеят да си платят тока от 2001-ва. Още няколко тъгъдъка и вече ги няма. И все едно не са били тук.

Трамваят спира шумно, на ръба на полу-разпад, разхлопва вратите си и те някак магически се отварят. Кратък хаос, малко море от хора, вратите се затръшват със зле прикрита злоба и жълтата магия закретва към следващата спирка. Този не е брандиран все още.

Брандиране - хубава, звучна българска думичка, нали? Уви, чуждиците имат склонността да се превръщат в наша втора природа. Ех… Родна реч омайна, сладка, ври, кипи навред край мен, реч на мама и на татко, и на Бойко Супермен… 

Простете лирическото отклонение!

В трамвая е приятно задушно и задушевно - човек неволно се присеща за рекламата с онова сладко прасенце под мишниците. Баби и дядовци с торбички и туби седят и стоят, млади хора с тапички в ушите оглушават прогресивно, две деца хихикат до майка си, а три млади, хубавки девойки си проправят път към вратата, готови да слязат на следващата спирка. Три-четири спирки по-късно, собственичката на портмонето, което сега е в чантата на втората девойка, ще опипа притеснено джобовете си, ще прерови торбето си и ще се започне един разгорещен разговор, воден десетки, не, стотици пъти по това трасе. Пак ли тия крадли!

Ботев. Булевардът, де. Онзи, поета без каска, и аз не го помня. Трамваят е част от красивата градска суета. Напредва бавно към петте кьошета. Хора слизат, хора се качват, трамваят си дрънка упорито напред. Внезапно-обеднялата лелка слиза на някаква спирка и навлиза в квартала. Прескача няколкото все още неизсъхнали кални петна по улицата, изчаква поредния камион да излезе от поредния строителен обект и малко по малко стига до красивата, сива, стара софийска кооперация, в чийто вход изчезва. Онзи, третият остъклен балкон горе вляво е нейният - не алуминиевата дограма, а тази, винкеловата, до нея. Още един камион преминава по уличката, докато красивата, оранжева, нова софийска кооперация бавно расте в съседство. Това е то, нашият град - расте, но не старее. Расте навътре, нагъсто, нагоре, нависоко… Колко пъстър и красив ще стане! Почти като Слънчев Бряг без плажовете и германците.

Камионът със строителните отпадъци старателно маневрира, за да не одере някой от автомобилите, паркирани по тротоарите от двете страни на уличката. Последен завой от деветдесет градуса (няколко боклучета незабелязано падат от каросерията) и вече е готов да навлезе в движението на булеварда. Чака. Чака. Чака. Никой не дава път. Отзад вече има пет автомобила. Чака. Чака. Пронизителен клаксон отзад се старае да заглуши упоритата градска гълчава. Някакво младо шофьорче смутено прихълцва фолксвагена си до загасване - това е шансът на камиона! Малко газ и камионът пъргаво, доколкото това може да се каже, се озовава на булеварда. Трябва да се бърза! Последен курс, а после - вкъщи чака ракийката, жената ще сложи салатката… Може и секс дори, а? Трябва да се бърза! Едно бабче забърсва прахоляка от боклуците в камиона, попаднал върху тъмносивата й блуза и без да иска се спъва в някаква изпъкнала плочка. Чевръсто пристъпва и запазва равновесие, благодарение на вездесъщия Космодиск и магнитните наколенници - да е жив и здрав зетят!

Младото шофьорче притеснено успява да запали голфа и докретва до опашката на задръстването. Отзад сприхав чичко гледа злобно - не стига, че има три висши, а работи като плочкаджия, ами сега и това! Проклети млади шофьори, проклети голф-двойки, прокетло задръстване, проклета жега! А и този камион, дето бълва черни сажди и му трови живота - скапан гей! Селянин! И други принципно необидни (по цивилизования свят) определения! И майка ти, и сестра ти, и всички до девето коляно! А сега и линейка! Всички правят, струват, оглеждат се и се опитват да се качат един връз друг, но слава Богу, линейката се шмугва криво-ляво и успява да мине напред. Човекът вътре е благодарен - спестените десетина минути ще спасят живота му след малко. А един предоволен черен Мерцедес следва линейката на два метра отзад и се измъква скоропостижно от задръстването - поне сега не му се налага да свети в насрещното. Красивата руса кукла до шофьора обработва големите си, сочни устни с гланц, а напращелите дини съблазнително се подрусват заради паветата.

Нищо не пиша напоследък… Мисля си, че само да свърши сесията и ще започна да обръщам повече внимание на интересни занимания (освен работата, разбира се). Ще си снимам наляво надясно за “арт”, ще си щракам с айФоньо за “журналистика” и ще си нищя разни екзистенциални и не толкова екзистенциални проблеми в блогито.

Може и да си спретна домейн, най-сетне!

Някой да ме амбицираааа!

Не дъжд, а град вали във мене
Под бурята превива се душата
Пред пориви безсилна стене
Но вече са прекършени крилата
Разкъсан е цветът красив
Безпомощен по вятъра се носи
Остана само ствол бодлив
Неможещ обич да изпроси
Сърцето пак търкаля се в калта
И тъпчат озверелите копита
А стадото се хвърля в пропастта
Незрящи от сълзи очите
Тук радост вече не цари
Измамен рай, тъй мимолетен
А любовта ми вехне, не пламти
Студен отива си дъхът й сетен

Един приятел ми показа това интересно нещо. Било доста описателно… Описах се. Ако искате и вие - просто заместете подчертаното с това, което съответства на вас.

1. Сутрин пия вода и късо, гъсто кафе, обличам си панталон, тениска и риза, и отивам на работа, а по пътя си мечтая за повече свободно време.
2. Следобеда искам да се разходя.
3. Още се чудя, дали обичам да летя.
4. Благодарен съм за музиката.
5. Музиката ме прави щастлив.
6. Когато работя, за мен най-важно е да имам свобода.
7. Човек, който закъснява за срещи е нормален.
8. В живота ми най-важни са семейството ми.
9. Ако отивах на пустинен остров и можех да взема само един човек със себе си, бих взел някой, който би искал да бъде там с мен.
10. Най-ценният предмет, който притежавам е лаптопът ми.
11. Политиката, е отвратителна.
12. Вечер слушам музика, но не мога да си представя сутрин да слушам глупости.
13. Когато не знам как да постъпя, питам.
14. Колата трябва да има няколко врати.
15. Почивам пълноценно, когато съм далеч.
16. В мен хората харесват усмивката, а пък аз най-много харесвам да се мръщя.
17. Обичам да закусвам, ама не е вярно.
18. Когато съм под напрежение, съм гаден.
19. Не обръщам никакво внимание, на дъжда.
20. От равновесие може да ме изкара, само болшинството от хората.
21. Най-яката конспирация е американският федерален резерв.
22. Ако трябва да емигрирам, бих избрал Германия.
23. Като си гледам живота, май ще се преродя в пъпеш.

ПЪРВО ПОСЕТЕТЕ И ПРОЧЕТЕТЕ ТОЗИ LINK

Какво да кажа… Ако хората вземат, че повярват на тази “мярка”, значи не само управниците ни са келяви и калпави, но и народът ни наистина е изпростял. Тъп! Та вдлъбнат!

Защо? Е как защо! Забрана да се паркира по тротоари. Забрана да се паркира по улици. Забрана да се паркира по полянки. Забрана да се паркира по градинки. Да, правилно - така се прави в цял свят - хем е по-красиво, хем е по-приятно, хем е по-готино и т.н. НО ПО СВЕТА ИМА УРЕДЕНИ ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ!!!

А в нашата малка държавица, в страната на неограничените възможности (за това ще пиша някой друг път, когато съм още по-бесен), всичко е наполовина. Или по-скоро нещата, които са наполовина се водят за ДОБРЕ СВЪРШЕНИ! Поне така възприемаме всичко.

Разбирате ли защо беснея? Аз съм пешеходец, аз съм шофьор, аз съм като вас. Е, ок, не съм като тези от вас, които смятат за редно да карат в насрещното и да минат най-отпред на кръстовището, по средата, за да не чакат зеленото. Не съм чак ТОЛКОВА умен, признавам - вие сте по-умни, по-хитри, по-бързи, по-по-по-… Но и за това - друг път. Сега си говорим за паркингите.

Идиотската служба “Паркинги и гаражи” е известна основно с гадните си наказателни паркингчета, насекомоядните и осмокраки камиони, скобите и т.н.. И сигурно има 1-2 гаража някъде. Но в центъра на София (тук живея, иначе бих беснял и за другите градове, които, сигурен съм, са на същото дередже) има 1-2 маломерни подземни гаража, НИТО ЕДИН НАДЗЕМЕН МНОГОЕТАЖЕН, една тумба безполезни “паркинги” (те са много специален случай - събаря се стара сграда, може би дори паметник на културата, след което се заравнява теренът, слага се телена ограда тип мрежа, сглобява се колибка от дъски за “пазач”, пуска се в обращение за по 3лв/час., а 3-4 години по-късно там изниква нова, модерна сграда… и паркинг отново няма).

Докато не са уредени реални паркоместа в градовете, такива велики “решения” на проблемите, каквото решение е забраната за паркиране навсякъде, не помагат. Така проблемът може да се задълбочи.

Дори… искрено се надявам да се задълбочи - така може би най-сетне ще се усетят някои велики, високопоставени личности, че управлението на една община, един град, една област, една държава, често пъти е свързано с повече от приказки, непотизъм, вражди, наневутизми и байганьовщини.

КенЛий - световноизвестна песен на Марая Кери, неправилно

наричана от някои “Уидаут Ю”

Жутем (също популярно и като Жотем) - нещо на френски

Летмифинк абарет - много популярна песен, 2008 (вж. Ida Corr &

Fedde le Grand)

палатукуелпалегриамакаренакетукуелпрепаралелалегриакосабуена

(вдишване) палатукуелпалегриамакарена (вдишване) ееееееемакарена

- предсмъртен вопъл, също така познат на световната общност като

“припевът на Макарена“; твърди се, че е създаден от двама зли

гении, целящи да причинят края на света, които се крият зад

псевдонима “Лос Дел Рио”

Ай биливай кенфлай - нелепо твърдение от 96-та

Йоооооооо-ай телюуарауо уарарилирилиуо - с тези думи започна

ерата на гърл-бандите през 97-ма

Еврибаааре - една от най-известните песни на Бекстрийт Бойс

Титаника, Титаникът, От Титаник - кодови названия на песента “My

Heart Will Go On” на Селин Дион

Алая, Алайя - българското име на покойната Алия (Аалия)

Тимбърленд - странният, роден в България, хибрид между Тимбърлейк

(Джъстин) и Тимбаленд (Тимъти Мосли)

Нуманумайей - румънска напаст (в оригинал - Драгостеа Дин Теи)

Дискотека Бум - друга румънска напаст (оригиналното название е Дансеазъ) - специална благодарност на Джезве-то за интересната интерпретация

(това е труд в процес на разработка, ще бъдат добавяни още определения, линкове към нагледни примери и т.н.; приемат се предложения, оплаквания, коментари и уиски)

Да се оплача - вече съм над четвърт век. Сигурно вече съм зрял човек, а?

ДА БЕ!

Можете да си правите въпросници, които всеки може да види и попълни. Много е весело

wedee.net

Hey, hey, hey, it’s Forgiveness Day!

Днес е Прошка.

Ако някому нещо съм причинил… волно или неволно… скоро или отдавна… надявам се да намери в душата си прошка за мен.

А дали има Забравка?